Join the new world

Клисурата на драконите

В полето от застинала лава нямаше път и беше трудно да се избере накъде да тръгнат.
Фрам потърка очи от пушека и видя тясната клисура, отбелязваща пътя към гробницата. Две огромни каменни статуи на дракони пазеха мълчалива стража.
- Насам! – извика той, размахвайки харпуна си.
Убе приказчуна се беше захласнал в разговор с Магда и Хита, посочвайки тази или онази черна руина на великанския град. Беше забравил ролята си на водач, а по-скоро туристически гид.
- А онова там беше улицата на ковачите и златарите, където....- казваше той
Слушателите му кимаха учтиво, макар да не различаваха нещо.
Драконите и Ото бяха излетели на разузнаване и се рееха над скалите.
Най-сетне те полетяха обратно, превръщайки се за зрителя от лястовици в орли и накрая-себе си. Ото скочи чевръсто от гърба на Спиридон и го потупа по гърба.
- Хей, да не съм ти кон! Аз съм дракон с дълго потекло...- обиди се дракона.
- Ех, не си Сенкогрив, нито Пакостник, но полета ми се понрави, както и твоята компания- отвърна Ото, примижавайки изпитателно.
Драконът не отвърна на шегата, правейки се зает с някакво перо на дясното си крило.
Оказа се, че не могат да съкратят пътя, тъй като нямаше място за кацане, а скалите се издигаха високо от двете страни на теснината.
- Стойте! – извика Магда, когато неусетно достигнаха драконовите исполини- Тук има магия!
- И аз я усетих! – рече Хита
Убе не им обърна внимание и търсеше нещо в джобовете си.
Викингското момиче свали драконовия зъб-амулет от шията си, който й беше дала баба й.
Вдигна го в дясната си ръка и заговори заклинание на древния език.
Невидимата за другите преграда изчезна. Убе успя да види за момент синкавата й мараня.
Пергаментът, който държеше в ръката си беше вече ненужен.
- Само драконовата принцеса знае тези думи, освен мен – каза изненадано той и коленичи пред Хита.- Ваше Величество, заклевам се да служа на Вас и Светлината...
Хита се изчерви, но кимна- колкото можеше достолепно. Беше странно и смешно да видиш огромната коленичила фигура пред малкото момиче.
Продължиха напред без премеждия, стигайки до портите на гробницата. Спиридон мърмореше недоволно за лапите си, ожулени от острите камъни, но Магда и Хита му изшъткаха.

Трите кралици

Вперили поглед в почернелите от времето сребърни ваяния пред тях, Магда и Хита се опитваха да разберат следващата загадка. Три фигури на драконови кралици бяха изобразени на входа. Едната държеше меч, другата- кълбо, а третата- книга.
- Може би трябва да се избере между меча, магията и знанието- предположи Магда
В същото време откъм гърба им се чуха викове и дрънчене на оръжие. Ледените войни бяха успели да преминат след тях, докато магичната бариера бе вдигната.
Фрам с харпуна си, Убе с великанската си брадва и Ото с лъка нанасяха поражения на врага, но ледените брони бяха трудни за пробиване. Веднъж пробити, враговете падаха и от тях излизаше някакъв черен дим.
Бранителите се изтегляха полека-лека към вратата. Обърнати в нейната посока, драконите не можеха да се обърнат и да участвуват в боя.
- С удоволствие бих изпарил тези ледени натрапници- хриптеше Спиридон, но изкриви лице от болката в лапите.
- Ти недей горя от нетърпение! От огъня тези скали могат да се срутят върху нас- съвсем не го успокои Фрида- Защо не си тренирал акробатика например? Сега щеше да е полезна...
- Хайде, какво се чудите! – извика Ото- Отваряйте най-сетне тия порти!
Твърде ядосан, той направи нещо на барелефите и древните изваяния им дадоха път.
Всички влетяха вътре, тъкмо навреме до затварянето на вратата от невидима сила.
- Какво направи?- попита го задъхано Магда.
- А- нищо! Просто едната коронка на кралиците беше малко накриво- отвърна скромно Ото и си затананика някаква мелодия.- Защо всичко трябва да е сложно и магично?

Закъснелият противник

Намерил вярната пътека, Ерик пришпори летящия вирм и посочи на отряда си мястото за кацане. Ледените войници , облечени в черни доспехи, слязоха от гущерите и се построиха.
Богът в съзнанието му потри доволно неговите ръце. Беше поел пълен контрол, макар момчето да беше възпитано да му се подчинява.
Разузнавателният отряд бе преминал успешно клисурата . Локи вдигна ръка за настъпление на основните сили, но гледаше подозрително мълчаливите каменни исполини.
Внезапно очите на драконите засветиха и започнаха да хвърлят мълнии, превръщайки ледените фигури в облачета пара.
- Назад! – изкомандува Ерик, неспособен да преодолее магията. Хватката на бога в съзнанието му беше хлъзгава и понякога се изплъзваше и се отделяха .За съжаление младежът нямаше качествата на маг. Може би точно за това го бе избрал Локи.
Дочули виковете на войните, разузнавачите от предния отряд се връщаха от портата на гробницата, за да им помогнат. Те не разбираха знаците и ръкомаханията на другарите си, попаднали зад магичната бариера и станаха също облачета .
- Коварни изчадия! – вдигна юмрук Локи- Ще ви науча аз! Мечът на Один ще бъде мой! Светът ще бъде мой!
- Какъв меч? – попита Ерик в съзнанието си- Хубав ли е?
Това още повече го вбеси, но се опита да се овладее. Трябваше му невинното ядро в сърцето на момчето, за да съществува.