Join the new world

Езерото Миватн

- Най-сетне-езерото!- извика Магда на останалите в колоната.
Хита и Фрам се спряха до нея, загледани в кристалните води и буйна растителност.
- Хубаво място. Околните върхове го пазят от бурите, а близостта до вулканите го топли.- рече Ото и поведе козела на водопой.
Хита и Магда разопаковаха багажа, а Фрам донесе съчки за огъня.
- Невероятно! Тук гъмжи от риба! – чу се гласът на Ото от брега, подканяйки Фрам да се присъедини към риболова.
Двата дракона нямаха нужда от покана. Спиридон се засили да се гмурне в примамливите води, но пльосна комично във водата.
- Плитко е! – изръмжа ядосан той, сподирян от смеха на драконката.
- Чувал съм, че тук е била долината на великаните- каза Ото и подаде на Фрам следващата риба.
- Трябва да питаме Убе.- отвърна момчето- Но къде е той?
Намериха го до един голям триъгълен камък, извисяващ се на няколко боя и изпъстрен с неразбираеми букви. Беше коленичил и сълзи капеха от очите му.
Великанът се сепна от стъпките и стана, опитвайки се да скрие тъгата си.
- Това остана от дома на великаните- Йотенхайм. Прекрасна долина и ужасна погибел.- рече дрезгаво той.
Върнаха се мълчаливо при огъня, откъдето вече се носеше приятната миризма на печена риба.

Печалната история на великаните

Великанът разрови жаравата с пръчка, въздъхна и започна своя разказ.
- Някога великаните живеели мирно с хората и драконите. Те били изкусни строители и помогнали в изграждането на столицата Тера. Градовете Нефелхайм и Йотенхайм процъфтявали. Но гордостта на владетелите им се оказа съдбоносна пречка.
Когато се появили ледените крале, великаните не знаели кое да изберат, мислейки се за недосегаеми и непобедими. Едни се поблазнили от обещанията на ледените крале, докато в Йотенхайм решили да не взимат страна.
Но ледената армия връхлетяла и започнала да коси великаните и мирната им долина, заличавайки уж непревземаемите каменни бастиони. Тогава на помощ дошла драконовата кралица и нейната войска. Настанал нечуван сблъсък. Малцината оцелели великани хвърляли нагорещени камъни, а драконите-жив пламък. Величествената цитадела рухнала в черни руини от огньовете. Ледените крале отстъпили, но и драконите трябвало да сторят същото, заплатили кървавата цена. Пробудени от боговете, вулканите разтресли земята и милостиво покрили бойното поле с вода, образувайки свещеното езеро Миватн.
Убе замълча, сякаш виждайки онези древни времена.
- И какво станало после?- попита Магда.
- После...- продължи Убе, запалвайки лулата си- После великани и хора направили гробница за юначния Агенар. Ледените крале се уплашили от вълшебния му меч и побягнали, но обикновен войн го пронизал откъм гърба.
Опечалената драконова кралица погребала в гробницата мъжа си, а след нея и други владетели и смели мъже намирали там вечен покой. Всеки нов владетел ходел там, за да познае своето наследство.
Мълвата говори, че Агенар се биел с меч,който сам Один му дал...
- Хм, не е ли чук? – прекъсна разказа Ото.
- Не. Тор е с чук. Мечът на Один, блестящ като светкавица, изкован в недрата на вулканите и благословен от небесата е съвсем друго нещо.
- Излиза, че това е била първата война.- каза замислена Хита.- а втората...
- Втората се е случила преди десетина години, с падането на Тера. После ледените крале се завърнали в Нефелхайм и от тогава нищо не се е чуло.
- Но защо тогава се появиха маливите? Какво ги е събудило? – попита Фрам
Хита мълчеше, но усещаше как в нея избуяват отговорите...

Отплаване

За великанът Убе бе детска игра да отсече няколко дървета за сал. Магда и Хита чевръсто превързваха дънерите.
- А тези два края- за какво са? – попита Фрам, държейки въжетата по изрична заповед на въжарките.
- Съвсем скоро ще разбереш...- отвърна Хита и смигна на драконката Фрида
Решиха да оставят багажа в лагера, тъй като пещерата беше наблизо. Пакостник упорито се дърпаше и не искаше да се покачи на сала. Най-накрая оставиха вироглавия козел за страж.
Убе бутна возилото в бистрите води и пътниците се покачиха. Драконите хванаха двата края на въжетата и полетяха. В началото великанът буташе сала и пляскаше с крака, но след малко просто се държеше да не се изпусне от шеметната скорост на драконовата сила- по-точно две драконски сили.
- И-ха! Истински сърф!- възкликна весело Магда.
. Какво е сърф? – опули се Ото.
Нямаше време за отговор, понеже достигнаха отсрещния бряг. Същият съвсем не приличаше на гостоприемното място, откъдето бяха отплавали. На земята нямаше никаква тревичка, а парчета изстинала в причудливи форми лава. На места се издигаха стълбове пара.
Почернелите руини на столицата на великаните трудно можеха да се различат сред черната пустош и пушеците.
- Портите на ада- дрезгаво и скръбно рече Убе- Така ги нарекоха..

Видения и наяве

Ерик си спомни как ледените крале се върнаха от войната. Възможно ли беше това? Тогава не е бил роден. Призракът му се рееше над сведените глави на победените победители.
- И не сте взели меча? Побояли сте се от светлината му? – извика прикованият бог
- Не посмяхме, макар да имахме части от силата ти, господарю.- отвърна един от кралете.
- Тогава не сте достойни за нито една капчица от нея! – гръмогласно рече Локи
Ерик видя призрачната си ръка, която отнема силата от очите на ледените крале и я слага в една урна.
- Намерете ми невинно момче с драконова кръв и я вложете! – заповяда той
„ Локи”- помисли си Ерик- „Аз ли съм Локи?”
Съзнанието на бога се втурна и го погълна. Той различи групата и девойката, която крачеше сред почернелите руини на Йотенхайм.
- Портите на ада! Чудно място за покой на всички драконови кралици и за новата такава.
Няма да ми избягаш, моме, няма! – извикаха Ерик и Локи едновременно.
Един дух и една цел- разплата.