Join the new world

Снимка: static.blitz.bg

Отвън сградата бе както всяко селско кметство, но отвътре... Сякаш бяха в имение на милиардер. Всъщност, те БЯХА в имение на милиардер.
- Къде се изгуби, бе Бакале? Цял месец те няма. Ще се глобяваме с бири, ей!
Мухата и Анчо погледнаха Бакала така, че той се стресна.
- Работа имах - смотолеви от немай-къде.
- О и гости ми водиш.
- Аз съм Мухата, а това е синът ми - Анчо.
- А, добре сте ми дошли, добре сте ми дошли! Тук рядко идва някой. Бакала не го броя за гост. Особено след последните две напивания и онова пътуване до Париж за миналия 14 февруари. Елате и се разполагайте, пък аз ще уведомя половинката за вас, че си е надула музиката в слушалките и не ще ме чуе оттук.
============

- Значи така, а?! Ние търсим Гарабеда по Нета, а ти си знаел къде е.
- Ми, Муха, то...
- А какво сте правили в Париж? - попита Анчо.
- О, сега ще ви разкажа! - Бакала мислено благодареше на младежа, - Водихме жените на пазар, че трябваше да се отчетем някак си. Официално се водеше романтична почивка, но за тях романтиката беше в евро. А ние с Гарабеда се поразходихме из улиците. Даже се запознахме с...
- С кого си се запознал, бе? Ти не знаеш френски! - прекъсна го Мухата.
- Мда, не знам, ма те знаеха български...
- Ъ?!
- Вървим си, значи, към Айфеловата кула и някаква, с големи като на Мавзолея балкони, ми вика нещо си. Съжалих, че бягах от часовете по френски и може да съм изпсувал, щото тя се опули и премина на български:
- Батей, днес ша ти правим пормоция - двамата ша ви обслужам безплатно, че взех тройно от пиян ах'стриец.
Аз й викам, че имам жена, а тя:
- Къде е жена ти?
- По магазините.
- Значи нямаш жена.
Гарабеда почна и той да ме кандардисва, че предложението било добро от икономическа и финансова гледна точка, ма аз се опъвах до последно.
- Виж с'я! Т'ва й Париж - еДеш сега или гориш!
Мухата и Анчо гледаха малко като през него.
- Ма в "едеш" нямаше "Д", а "Б". Схванахте ли, бе? Едеш сега или гориш...
- А-а-а, - първи загря Анчо.
- Не такива неща пред детето, бе ей! Няма още 18.
============

- Не ще да идва - писнало й от един пияница, та още двама са щели да са й прекалено - каза Гарабеда, дърпайки малка дървена количка с буренце.
- Кой е пияница?! - възмути се Бакала, но настроението му рязко се покачи, щом видя буренцето. - Ох, на батко!
След минута всеки държеше чаша с домашно червено.
- Ха, наздраве и добре дошли!
- Наздраве... Добре заварили, Гарабеде! Наздраве! Оу-у-у, това вино е върхът...
- Ала-бала?! - от горният етаж изписка жена. - Кой им измисля имената на тия държави, бе?! Ега ти!
Всички погледнаха въпросително Гарабеда. Той примирено въздъхна:
- Жена ми е малко... ъ-ъ-ъ... с пропуски в географията. Играе Ряпата и... - после й подвикна - За Алабама става дума и не е дър...
- Тия са искали да напишат "Албания". Колко са глупави тия!
 Гарабеда пак въздъхна..
 - Не, не е Албания! Алабама е щат от USA. Както Мисисипи...
- Ми сипи си, бе! Да не си сакат?!
Гарабеда даже нямаше сили да въздъхне.
- Охо-о-о-о, тази е много интересна - Пенисландия! Ще ме заведеш ли там? Едва ли! Ти на Охридското езеро не щеш. Сама ще отида. Хей сегичка ще се запиша.
- Ама такава държава също няма! - отбеляза  Мухата.
- Няма! - съгласи се Гарабеда. - Предполагам, че е имала предвид Пенсилвания. Ама вижда това, което й се ще. И не само в надписите.
- А ние така ти завиждахме... - призна Мухата. Другите смотолевиха нещо под носовете си, но бе ясно, че се съгласяват.
- О, то и аз се заблуждавах. Около месец. После осъзнах на какво съм се нагнездил, ма ме беше срам да си призная.
- Затова ли се махна от Ряпата, бре? - попита Бакала.
- Ъхъ...
- Е, моите съболезнования!
Гарабеда въздъхна.
- Тъй и тъй сте ми дошли на крака, хайде  да ви разведа из имота!
- А може ли да те попитам нещо?
- Кажи, Муха!
- Защо гарата се казва "Беда".
- Това е от един румънски бояджия. "Гарабеда" трябваше да пише, ама оня бил еБебе, когато обявих еРумъния за ЕВ и си заплюл да ми отмъсти, когато порасне.
 - Ах-ха...
 - Гара има, но релси скоро няма да прокарат. А обещяха, тяхната... Я елате да ми видите лозето! Двамата с Дядо Хаджи го купихме навремето. Там ми е и винарната.
- А бира има ли? - попита Бакала. Всички го изгледаха втренчено.
- Е,добре, де. Да предположим , че съм се пошегувал. 
============

Слънцето печеше като за лято, затова седнаха под асмата. Листата й бяха окапали, но клонките, все пак, правеха сянка. Гарабеда изкара кана с 5-годишно вино и прдължиха на спокойствие.
- Разправят, че си се оженил за Голямата бомба.
Гарабеда се задави.
- Не, за Малката - сестра й, - обясни Бакала. - А Голямата бе на всеки, който й предложеше.
- Кхм, кхм!
- К'во, бе Муха, нека се учи! Бас държа, че не си му поръчвал проститутка.
- Е, стига, де! Малък е още.
- Как малък, бе?! Утре дядо може да станеш, а ти - малък бил.
- Той не е такъв..., - каза Мухата, но към последната дума се усети, че даже той не си вярва.
- Гарабеда хвана Малката бомба, докато отричаше, че Голяма изобщо има сестра. Така я запази само за себе си. Нали, бе сваляч?
- Мъхъм! Честна беше, когато я взех. Рекох си - забогатях, построих си имение, ожених се - рай! И Играта ми бе омръзнала с тъпотията на модератори, админи и играчи. Сега не знам кое е по-лошото - тук с жена ми или там с Платон.
============

Е, останалото го знаят вече всички - Гарабеда се върна в Ряпата.
============


============
Гарабеда, част 5
https://www.erepublik.com/bg/article/-51-2776572/1/20