Духовете на Кимерия - 5 част

Day 5,604, 03:15 Published in Bulgaria Bulgaria by Paladin60

Духовете на Кимерия- 5 част
Песента се усилваше и от основата на стволовете започна да се излъчва светлина.
Скръбта изтласкваше светлината все по-нагоре, към короните на дърветата, докато се слее с тях навеки.
Разчувстван, шаманът хвана ръцете ми и ги положи на един ствол, държейки ги със своите.
- Виж! Почувствай! Усети!- тези думи нямаха нужда от превод, те вибрираха в същината ми.
Внезапно усетих светлината, която се издигаше в ствола. Беше духът на един от убитите кимерианци. В него беше целия му живот, всичките му спомени. Но вътре в дървото го очакваха други светлинки- духовете на предците.
Това беше всичката памет, всичката история на кимерианците. Нищо нямаше да бъде изгубено. Освен ...Прозрението ме ужаси.
През сълзите съгледах на един ствол плочката с името на Турел. Той беше станал един от тях...
х х х
Зелените ми събратя ме изпратиха чак до просеката. Дърветата-пазачи ми махаха, заедно с тях. С мен остана само Иру. Понечих да тръгна, когато го видях, свлечен до отрязаните пънове.
- Какво ти е?- питам го шепнешком.
- Духовете...те плачат...
Земляните са ме видяли и ми викат нещо. Изправям се и тръгвам към своите. Свои ли са наистина?
- Не стреляйте! Спрете сечта!- крещя със всички сили, но не ставам по-убедителен.
- Че защо да го правим? Ти си полудял, човече!- боботи бригадирът.
Човек ли съм или кимерианец? Човеци ли сме земляните?
- Спрете! Дърветата са разумни!
- Променили са го! Той вече не е човек!- зареждат оръжията си.
- Не разбирате! Варварите сме ние!
- Огън!
Виждам как Хенри Прайз тича грациозно като хипопотам, размахва ръце, крещи и раздава нелепи заповеди.
Куршумите плясват в тялото ми. Усещам как Иру пада върху мен, за да ме предпази...
Чувам песента на дърветата....
х х х
Последваха мъчителни месеци на възстановяване на Земята. Докладът ми породи буря във всички комисии по контактите, екологията и какво ли не...
Пеещите гори на Кимерия днес са резерват и туристическа забележителност.
„ И ако има човешко, не го търсете в разума, а в сърцето, което го употребява.”
Из дневника на Турел