Join the new world

„....и те живеят в някаква необяснима хармония със всичко около тях. Как са го постигнали? Уродливите им клонести ръце не увреждат нищо. От тях струи магия, създавайки им нужното за живот. Те пият сок от чашките на растенията, все едно е божествен еликсир. Опитах го- не е лош. Феи ли са?”
Из дневника на Турел

Простенах и се опитах да отворя очи, но се получиха само малки цепки. През тях се виждаше полюшващата се земя. Зеленият ми похитител явно усети и ме стовари от привидно крехките си рамене до дънера на едно лилаво дърво.
Големите му кръгли изумрудени очи се приближиха до лицето ми, гледайки- загрижено?
- Вода...- едва ли щеше да ме разбере.
Туземецът обаче бе досетлив. Той долепи чашката на едно растение до устните ми.
- Неер- провлачи той.
-Нер- повторих думата и потънах отново...
х х х
„ ...и къщите им не са изсечени, те са изпяти. От клони и треви. Дъхави и уютни. Нищо повече от това. Достатъчно е...”
Из дневника на Турел

Леглото ухаеше на ароматни билки. Фосфоресциращи гъби по стените осветяваха малката стая или хралупа. Един туземец- шаман ? бе долепил ръце до слепоочията ми . Болката утихна. Лечителят пееше и сякаш навлизаше дълбоко в мен, заедно с мелодията.
- Ти идваш с мир- най-сетне чух думи- Но първо имай мир вътре. Бъди мир!...
Мелодията му унасяше, люлееше като майка.
Които и да бяха кимерианците, те не искаха кръв и смърт.
Сънувах Турел, който ми говореше нещо, но не го запомних...