Join the new world

Драконова кралица

Хита пое въздух и пристъпи смело напред. Огледа се- беше в помещение със огледала, вместо стени и не можеше да се прецени големината му. От огледалата я гледаха нейните изображения, но някак различни.
- Аз съм Хита шаманката- рече едно огледало.
Изображението й имаше шапката с дрънкулки на шаманка.
- Върни се в клана и всичко ще е по старому.- рече образът.
Внезапно той се разми и се появи жестока картина. Ледените войни доубиваха хората в летния лагер. Жени, деца и старци пищяха, без да намерят пощада. Баба й лежеше с брадва в ръка, защитавала се до последно.
- Аз съм Пазителката на знанието.- рече друго изображение.- Миналото е било прекрасно. Толкова има да се научи от летописите.
Внезапно обликът й се промени. Роклята й бе дрипава, ръцете й- издраскани от камъните.
- Аз съм призрак, зазидан от Ерик- принцът на мрака. – Балин, той...О, Балин...- изображението разкриви лице и заплака.
- Аз съм Ледената кралица- въздъхна трето огледало.- Ожених се за Ерик. Битката за мъртъв град и мъртви илюзии е безсмислена. И двете са руини.
Безупречната бяла рокля не можеше да скрие отчаянието на следващата картина в огледалото.
- Принцът- той прави нещо в главата ми. О, не! – алено петно разцъфна на гърдите й. Беше забила камата до дръжката.
- Не избирам нито едно от вас!- извика Хита на огледалата и те се счупиха.
Друга врата се откри в стената и отвори. В цял ръст там я чакаше призракът на кралицата.
- Ела, дъще!- каза топло червенокосата жена- Колко си порастнала! Ти направи правилен избор. Короната е твоя.
Призрачните ръце положиха златния кръг на главата й и изчезнаха.
Внезапно, сякаш от небесата върху Хита плисна ослепително бяла светлина. Тя я изпълваше, носеше мир,мъдрост и толкова обич. Богинята Фрея ли я изпращаше?
Колоната светлина я изпълни и плисна нагоре към небесата. Можеше да се види от най-отдалечените кътчета на драконовата земя.
Тя беше маяка на надеждата...

Призивът на Светлината

Бялата колона светлина се виждаше толкова далече, че клановете на викингите веднага потеглиха, съзрели поличбата на Один. Не беше нужно да свикват събрание-тинг или да питат шаманите си. Всеки грабваше оръжието си от сандъците и тръгваше.
През това време Магда и Фрам успяваха да отблъснат от площадката на върха на кулата летящите гущери и техните екипажи, но те успяваха да кацнат в града. Под такъв ъгъл те не можеха да бъдат улучени от младежите.
В далечината Фрам видя приближаващите дракони и една точица на гърба на единия.
Двамата защитници замахаха с ръце на присигащата помощ.
Не след дълго Ото скочи от Спиридон и се прегърнаха.
- Малко се забавихме- рече той- Тия вирмове са голяма напаст.
Магда и Фрам се покачиха на драконите и не след дълго бяха изтласкали вражеската ескадрила извън града.
Долната площадка всъщност беше пазарния площад на Тера. От мраморните му плочи надолу тръгваха три пътя, стигащи до трите порти на града.
От едната порта се чуха рогове. Враг или приятел? По древния калдъръм идеха племената, потомци на викингите-заселници. Главатарят им, носещ шлем с два рога се поклони на Магда.
- Чухме зова на Один и пристигнахме възможно най-бързо- рече той- Но къде е принцесата?
- Не съм аз- смутено рече Магда- Тя още говори с боговете.
Предводителят на викингите се смути, но после се обърна към Фрам и с радост го прегърна.
- Радвам се , че си жив, сине.И...си намерил меча ми- старият войн плъзна поглед към меча.
- Твоят меч? Как так- твой?- изумен възкликна Фрам.
- Принадлежеше ми по кръв. Драконовата кралица ме беше пратила за него, но силите на врага ми попречиха. Тежко ранен бях прибран от нашия клан в зимния лагер. Когато се свестих, достигнаха вести, че Тера е рухнала и всичко е загубено. Помилих си, че и меча е във врага.
Но само на следващия ден прибрах едно бебе в снега- детето на кралицата. Най-добре беше да остане в тайна коя е тя.
- Сега разбирам...кръв от кръвта- прошепна Магда
Двамата потомци на Агенар се бяха събрали да защитят Светлината и драконовата кралица. Но защо се бавеше тя?