Join the new world

Пещерата на спомените

Пещерата на спомените наистина отговаряше на името си. Над всеки саркофаг на владетел, положен в ниша, имаше надпис с името и делата, които бе извършил. Гробницата бе голяма и кръгла зала, в която Хита преброи 23 поколения драконови кралици и техните съпрузи.
- Древните инглинги- шептеше Убе и отряза кичур от косата си, за да го положи в почит към героите.
Ото също се бе захласнал в някакъв фриз с руни, забравил за настоящето.
- Ехей, ние сме тука! – опита се да ги свести Хита, а Магда ощипа Ото по замислената буза.
- Какво?- сепна се Убе.
- Меч. Един такъв свещен. Лично на Один. Къде е?- опита се да бъде кратък Фрам
Великанът повдигна рамене. Той не беше посмял да влиза в криптата друг път.
Драта дракона отместиха Фрам, подпрял се на стената.
Чак сега се видяха издълбани две следи на драконови лапи.
- Това трябва да е много древно- рече очарована Хита.
Спиридон и Фрида се спогледаха и натиснаха вдлъбнатините. Скалната врата се вдигна нагоре, разкривайки тесен коридор.
- Гледай ти, беда! От тук няма да мога да мина.- тюхкаше се Убе, след като едва не се заклещи и трябваше да го измъкнат като коркова тапа.
- Нищо- опита се да го успокои Магда- Поне за четене и попълване на историите ти имаш бая да наваксваш. А и драконите ще ти правят компания.
- Компания? А откъде да взема пергамент?
Спиридон услужливо му подаде такъв от една ниша.
- Мастило?
Фрида му подаде едно шишенце от същото място, като му духна, за да разтвори съдържанието.
- Перо?
Двата дракона откъснаха по едно от крилата си и му изреваха .

Спящият войн

- Ти си първа- рече Фрам на Хита- Това място ти принадлежи.
Магда и Ото ги последваха мълчаливо. Коридорът завиваше няколко пъти, но капани нямаше. Щом пристъпеха, стените му се осветяваха сами.
- Светещи бактерии или магия- не мога да определя- каза Магда, светотатствено нарушавайки тишината.
- Има ли значение?- сви рамене Ото.
Стигнаха до малка зала без врата.
Щом Хита пристъпи, от входа към вътрешността се запалиха последователно светлини, образувайки кръг. Точно в средата, на мраморен пиедестал беше саркофагът на героя. Каменният му барелеф показваше едно величаво и ведро лице, излъчващо вековна мъдрост. Мечът бе положен в каменна ножница, която войнът стискаше с две ръце.
„ И когато Агенар Честния прогони ледените крале, а сам издъхна от раните си, никой не посмя да вземе меча му. Горчиво ридаеше кралица Семела, когато го полагаха. И тогава закле свещения меч, щото само кръв от кръвта да го вдигне отново”- прочете на глас Ото.
Хита пристъпи напред и хвана оръжието, но ръцете на героя не го пускаха. Тя опита отново, използувайки бялата магия, но мечът засвети и започна да вибрира, без да се отдели от ножницата си.
Беше ли се провалила?



Кръв от кръвта

- Защо ли ми се струва, че тука не трябва магия, а малко сръчност? – рече нетърпеливо Фрам и хвана меча. Без да иска, той се одраска и няколко капки кръв паднаха на сребърната патина.
Внезапно над тялото се появи призрачният образ на Агенар.
- Кръв от моята кръв, приемаш ли меча на Один, за да служиш на Светлината?
- Приемам - рече момъкът, сякаш отдавна премислил този отговор.
- Приемаш ли меча на Один, за да се издигне за бран на драконовия народ?- продължи величественото лице.
- Приемам- отговори по-високо Фрам и коленичи.
- Приемаш ли да не го използуваш за зло и да го върнеш неопетнен в ножницата, когато времето настъпи?
- Приемам - отговори младият викинг и наведе глава.
- Тогава поеми силата му с духа си, защото името на меча е Вяра.
Фрам отново хвана меча и го издърпа- този път свободно от каменната ножница. Той усети през ръката си сребърната магия на меча, която навлиза като нова кръв и изпълва сърцето му.
Сякаш беше намерил липсващата част от себе си и сега беше цял. През очите му преминаха десниците и делата на войните, които го бяха държали.
Фрам отдаде чест на смелия войн, който кимна и изчезна.
Докато останалите поздравяваха момъка, друга скална врата зад криптата се отвори и от нея струеше златиста светлина. През нея се виждаха руините на Тера.
- Трябва да предупредя Убе и драконите - рече Ото - Вие вървете...
Върлинестият музикант гледаше как Магда, Фрам и Хита потъват в магичния портал. Трябваше да напише балада за меча на Один, но това можеше да почака...