Join the new world

Бай Ганю в еСофия

Изминаха 2 месеца, откакто не се бяхме срещали с именития ебизнесмен и мой приятел Ганю. И ето ти го- на, месечинестата му физиономия се появи пред очите ми в кафенето „При Марко”.
Стискайки здраво ръката ми за поздрав с огромните си лапи, той все пак не можа да я откъсне. Най-сетне седна и стола изпищя под достолепната му осанка.
- Е, как е, как е? Я поръчай една голяма ебира, че умрях- рече той, бършейки челото си с огромната си синя кърпа.
Смутено му заразправях за журналистическите си неволи.
- Вестник ли? Честито! Защо си тъй оклюмал? Че то си е добра работа. Защо не пишеш за някоя партия? То всичките са маскари, ама келепир има. Я депутат, я министър те направили...Дай ми ти само партиен вестник да омаскаря някого...
Поклатих глава и отпих от пенливата течност.
- А защо не пишеш за търговията? Тука има- тука нема.- изведнъж се сети Ганю.- Хем и на мен ще си полезен- да кажеш някоя далаверка...
- Но аз....пиша поезия.- възразих тихо.
- Поезия- моезия! Кой чете такива дивотии? Я сложи във вестника 2-3 деколтирани мацки, всички ще го четат...
Внезапно от радиото запращяха маршови мелодии на българската еармия. Ганю забарабани по масата с пръсти.
- А! Сетих се! –изрева той.- Армията! Пиши там- за битките, похвали някой генерал, може и президента. Да видиш ти тогава що за слава, що за чест! Ама...-разколеба се той- може да те поубият малко на фронта. Или...-като видя съкрушената ми физиномия додаде- или ранят...
Ганю погледна огромния си часовник, почука го с пръсти да не би да е спрял и стана, за да се сбогува.
- Я вземи тези 2 жълтици и престани да се кахъриш!- рече милосърдно той.
Но след две крачки, явно поразмислил за щедрата си постъпка, обърна се и рече.
- И да не забравиш да ми върнеш 5 жълтици! Че то си е криза!- смигна той и се изгуби сред пушеците на заведението.
Тъй срещнах наш Ганю в еРепублик. Съвсем непроменен, нали?