Наканих се :)

Day 5,468, 02:26 • Published in Bulgaria Bulgaria • by Sollam
Здравейте Скъпи Приятели, Уважаеми еСънародници, 🙂


От известно време се каня да пусна някоя-друга статия, но пустото му време…, все не стига.
Въпреки това реших да драсна нещо набързо. Знаете как е…, докато не излезе…

Чудих се, с кое точно да започна, предвид обзелия ме „Шок от бъдещето“. (това от един невероятен човек, лека му пръст)

В Родината комай, накъдето и да се обърнеш, все ями. Тук-таме и някоя първа копка…, ама до там. И все си задавам въпроса, откъде трябва да се почне, кое да се 'фани, (където трябва), за да започне да прогресира и другото покрай него? Икономика ли, здравеопазване ли, образование ли и т.н.?
Аве, въобще…, терзания. Луда работа!


За първата статия реших, (предвид наскоро отминалия празник), да ви разкажа една историйка, породила у мен много въпроси, свързани с горе споменатия шок.


Ще започна отдалече. С предистория. 😊

Приятелите ми в играта знаят, повечето от вас не, но преди известно време, мои приятели в реала ме заребиха да изкарам едно учителство за зор-заман. Човек никога не знаел…
Дядо ми казваше:
„Тапия ли е дядовото, вземи я. Нека си стои в джоба ти. Хляб не иска.“

Пък и както казваше Годзила-та, (за което наскоро Гъбка ме подсети), мой па ако извадя късмет да видя, колко е голям на математичката триъгълника. 😊
(при известно стечение на обстоятелствата, разбира се)

Та, фърлих съ ас връз думите им безогледно и безразсъдно, така да се каже. „Технология и предприемачество“ казаха имало. Нова специалност. 😊 Видял съм бил света викат. Опит на младите да предам. Какъв опит точно…., друга тема. 😊


То пък се оказа, че туй било онуй „Трудово обучение“.
Ни технология, ни предприемачество, братчи. 😊 Яко лепене и рязане с ножица (тъпа) до откат. 😊
На дипломната ми работа ми се падна сешоар. Ама то и там рязане и лепене, но… за това друг път.


Лирическо отклонение, придружено с мила носталгия, красиви детски спомени и болка:

Когато бях в детската градина, можех за правя тропоски. Момченце с кученце беше. Скромно, без памперси и дори не подозиращо наличието на някакъв си трети пол. Аве…, Патилан!
И „зад“ бод“ научих. На баба иглата все аз вдявах. И копчета съшивах. Все с конструкторите играехме. С металния правихме, какво ли не – кранове, самолети, кораби... Още тогава боравих с отверка, гаечно ключе… С дървения конструктор и контра държахме… И стан за тъкане имах, че и плетка… Ех, времена…!

Край на лирическото отклонение! Реалността мъ напъва! 😊


Преди дни една колежка се обади за помощ.
Първа родителско-учителска среща. Презентация трябвало да прави. Свободно избираема „Вероучение“. Тя – литератор 5 -ти клас.

Мислихме там, мъдрихме… Да е семпло, да не плаши… Та и с материала по литература го свързахме. Иде реч за манастирите, монасите и прочие - пазители на българщината през вековете.
Добре се получи в интерес на истината. Непретенциозно и най-важното: не плашещо…

На следващата вечер й се обадила една родителка. Скромна женица, разбрана и й рекла:

„Г-жо, аз съм била в Гърция и знам, какво е вяра и как там хората вярват. Неудобно ми е да Ви го кажа, но след срещата повечето се питаха: к’ва е тая сектанка. Някои искаха да си махат децата от училището дори. Няма да стане работата. Съветвам Ви да не настоявате! „


Обаче всичко не свършва до тук.
Писа колежката. Чухме се. И какво научавам:

1. Оказа се, че за да има извън класни или каквото му викат там, за което не се плащало нищо почти, трябвало да набере в класа 15 от 25 деца.

2. До момента децата за Вяра не били и чували.

… И мъ фана „шокът“. 😊


1. „Аве, моме! По мое време от цяло училище с класове по близо 40 деца, едва ни събраха 5 шахматиста и едно момиче, което ги дънеше по състезанията наред. Сиреч, имахме късмет, че е в нашето училище. Как ще ги набереш тези деца от един клас? Ами, ако в другите има желаещи?

2. Че тя вярата се започва от ранни години. Тогава за децата всичко е като приказка, легенда… Днешните в 5-ти клас вече за любов мислят. (това, ако нямат телефон), ама в този случай поне да кажем, че напъпват. Може и да не разцъфтят баш, ама и то е въпрос на време, пък кога точно зависи и от интернета. Та викам : „Що не ми каза по-рано да не се занимаваме?“


Разбира се, не съм бил единственият. Те и колежките й казали, че била будала и изобщо не трябвало да се занимава.


Та, след всичката тази пледоария, интродукция, встъпление, въведение и т.н., стигнах до извода, че комай от обществото трябва да се почне. Това Вяра, това Уважение, било то към баща, майка, съсед, възрастен, бременна жена, пък и учител, доктор… Няма го веки, братчи. Тук-таме някой самотен остров с по един я Гъливер, я Робинзон и жена ДулЦинея .


Човек се формирал от три сфери, ама ако една от трите куца или я е ‘фанал я паралича, я ишиаса …?
Ами, ако и двете сфери барабар са в... положение? Пък ако от сфери, току вече станали каун"ь"и?


Учителят Теодосий казва, че важно било да се изкарат онези 4% от мат’риала, които да движат обществото напред. Да, но тогава, както в реала, така и в играта (предвид случващото се от известно време), готови ли са %-тите да отделят време и средства за същото това общество, ако на самото общество изобщо не му дреме на шишарките или на други не забележителности?


И не дали, а кога ще си зададат въпроса:

„Струва ли си?“


Отговорът мисля е ясен за всички!






П.П. За икономиката…, друг път!
Предварително Благодаря за мнението Ви, както и на всеки стигнал края на статията!


Приятна игра на всички!

Sollam